Мида
Ела при мен и веднага се извини, че си се появил в
часовете ми.
Тръгни си.
Не
върни се - ти не си виновен...
Не си виновен, че това момиче, което лежи свито в
извивката на рапана, е допряла устни, за да усети ехото на брадатото ти лице,
което нещо й говори.
Ела при мен и ще ти разкажа за гордостта си, равняваща
се на водка с тоник на дървения бар. За смелостта да преглъщаш гордо и с
разбирателство нещата, които ти дори не подозираш, че нея могат да я наранят.
Ела при мен на прибоя и аз ще ти разкажа, как захапал ме е мокрият пясък вечер от умора. Как дори не подозираш, че твоя съм и вече
тръгвам си..и отново съм готова да се върна.
Ела при мен да видиш, как всяко косъмче се надига да се
бори с теб, а не с вълните. А ти просто гледаш и знаеш, че утре няма да ме
има.
Ела при мен да те запозная със сънливите миди, които
просто слушат и мълчат. Безмълвни са, защото не могат да произнесат това, което искам
аз да ти разкажа.
Ела при мен да се гоним с мишките, защото ми омръзна
просто да седим и да си говорим за неща, в които аз не вярвам.
Ела при мен...
...да паднем на земята по лице, за да разучим пясъка,
приличащ на мозайка на скръбта....
И да плачем!
И да го удряме!
Защото не го разбираме и не е честно само нас да ни
боли.