September 19, 2014

Мида

Ела при мен и веднага се извини, че си се появил в часовете ми. 
Тръгни си
Не върни се - ти не си виновен...
Не си виновен, че това момиче, което лежи свито в извивката на рапана, е допряла устни, за да усети ехото на брадатото ти лице, което нещо й говори.
Ела при мен и ще ти разкажа за гордостта си, равняваща се на водка с тоник на дървения бар. За смелостта да преглъщаш гордо и с разбирателство нещата, които ти дори не подозираш, че нея могат да я наранят.
Ела при мен на прибоя и аз ще ти разкажа, как захапал ме е мокрият пясък вечер от умора. Как дори не подозираш, че твоя съм и вече тръгвам си..и отново съм готова да се върна.
Ела при мен да видиш, как всяко косъмче се надига да се бори с теб, а не с вълните. А ти просто гледаш и знаеш, че утре няма да ме има.
Ела при мен да те запозная със сънливите миди, които просто слушат и мълчат. Безмълвни са, защото не могат да произнесат това, което искам аз да ти разкажа.
Ела при мен да се гоним с мишките, защото ми омръзна просто да седим и да си говорим за неща, в които аз не вярвам.
Ела при мен...
...да паднем на земята по лице, за да разучим пясъка, приличащ на мозайка на скръбта....
И да плачем!
И да го удряме!
Защото не го разбираме и не е честно само нас да ни боли.