разтягам скобите на
вметките си
изскачам без покана върху масата и разсипвам вечерята на родителите ти
свличам се по нея
правя се на котка около краката ти
плюеш риташ
панически се жалваш пред мама
не знаеш как съм успяла да вляза
баща ти свива устни
майка ти бяга в кухнята стараеща се да си втълпи
че нищо не се е случило
но аз съм там
в средата на трапезарията и пея с думите от онази нощ
в която ръцете ти не бяха толкова жестоки
аз не се натрапвах
ти не чупеше пръсти
и мислите ти не препускаха в галоп в търсене на извинения
подмамваш ме на вън
казваш че се заблуждавам и всъщност мястото ми е на улицата при другите
мъркащи създания
изтегляш ме за опашката и докато успея да се впия в теб
ме мяташ през прозореца и радушно го затваряш
миг мълчите и всичко спира
сърцето ти кърви
мама влиза и оправя масата
отдъхвате
вечерята може да продължи
ако не бях стъпвала в домашния ви уют
щях да кажа че си щастлив
но аз виждам капките по пода на стаята ти
там криеш всички наши мигове
под леглото е кърваво и мокро
под леглото и ти се свиваш след вечеря
знаеш че е невъзможно да се върна
мама влиза да ти каже лека нощ
-любимо момче
намерила съм ти жена
домашна
от С.К.