Владимир Строчков, 1992
Аз казвам му, изморих се, изморих, пусни,
Не мога, казвам, изморих се, пусни, изморих,
Не пуска, не чува, отново в шепа ме стисна,
Вдига ме, смее се, та ти още не си летял,
Казва ми, смее се, вдига високо над главата,
Разперва пръсти, подхвърля ме, лети,
Е, нали летя, казвам, задавяйки се с трева,
Нали уж летях, казвам, летях, пусни,
Изморих се, казвам, пусни, изморих, а той пак
Вдига нависоко, а аз се изморих,
Подхвърля, изморих се, а той пак
Не може, смее се, лети, казва ми, към храста,
А аз се изморих, пърхам с последни сили,
Издрах лицето, закрепих се за храста,
Добре, казвам, но за последен път, а той казва, луд,
Досега нали летя, добре, казвам, нека,
Още веднъж, не, казва, прости,
Изморих се, пусни, смее се, не мога, омръзна ми,
Веднъж, казвам, не мога, казва, сега сам лети,
Върви по дяволите, казвам, Господи, изморих се с теб,
И се смея, той ме гледа, смея се, не мога,
Добре, казва, давай, засили се, и аз отлетях.
Превод от руски - М.З.