Две четки за зъби се целуваха
Сутринта станах и видях две четки за зъби да се целуват в банята. Прегърнати в една прозрачна, стъклена чаша. Бяха скрили оръжията си, с които се сражават. Те се борят с безмилостните човешки зъби, които бранят езиците. Онези коварни същества, които танцуват в загрятата ти уста обезумели шамански танци и после те обсипват с болка. Човешка болка, която двете четки бяха успели да скрият в прегръдката си. Бяха се оплели в най-чистата прегръдка, в която не присъстваха ръце, гърди и топла плът.
Сутринта станах и чух как капките от топящия се сняг удрят по ламарината, сякаш отброяваха нещо. Или пък бяха мислите на снега, които се опитваха да достигнат до мене? Но ламарината така лъщеше, че сутрешното слънце й метна светкавичен поглед, нагря я и единствените мисли, които стигнаха до мене бяха краткотрайно свличане на вече бивша преспа. Капките продължаваха да отброяват нещо, а аз…
Сутринта станах и започнах да прибирам косата си от възглавницата, косъм по косъм. Нечии неспокойни ръце през нощта бяха танцували с тях цяла вечер. Косите бяха изполягали по цялата възглавница, като пияници след тежка вечер. Алкохолът беше нахлул в телата им, бе си играл с тях, бе се премятал като акробат във въздуха, бе скачал на батут в съзнанията им, аеродинамиката бе изпила силите им и те се бяха стоварили, където им падне. А аз нищо не чувах, защото същите тези ръце се прокрадваха по извивките на ушите ми и им нашепваха лъжи. Нощните ти емоционални изблици - събирам си ги в шепичка и здраво стискам юмруци.
Сутринта станах и се надвесих през парапета на балкона, така че косата ми да полети право надолу от втория етаж. Полетът щеше да бъде дълъг. Загледах се в плочките долу – вечерта явно беше наваляло и някой беше минал по тях, така че сега приличаха на разхвърляни фигурки от недоредено домино. Една бяла точка се свързва с друга бяла точка, четирилистна детелина с бели листенца се свързва с друга четирилистна детелина с бели листенца. Дали някой минава след нас, за да донареди доминото от нашите стъпки?