Да правиш любов на куфар, раница и затворена щора
Той я срещна в деня.
Тя му разказа за цветята на хартия.
Той я слушаше и не вярваше.
Тя го поведе в нощта към вратата.
Той я последва и започна да чака.
Тя тръгна по стълбите сама нагоре.
Той се обърна и си тръгна.
Тя заспа щастлива в нощта.
Той отново я срещна в деня.
Тя стана още по-красива и захвърли календара.
Той й показа нощта - онази.. бялата.
Тя замръзваше и го хвана за ръка.
Той се обърна към нея.
Тя зарови плахо пръсти в рошавата му коса...
- Аз утре заминавам – каза той и вятърът му отвя думите.
- И аз – отвърна тя без да гледа подир ветрената следа.
Това е история за два багажа, които чакаха да бъдат откарани по домовете си. В единия куфар имаше няколко чифта боксерки, самобръсначка, чорапи, къси панталони, три чифта дълги панталони, две ризи, пет суитчера, един потник, осем тениски, две якета, ръкавици, зимна и лятна шапка с козирка, мъжка козметичка и още дреболии, които бяха необходими за четири – пет месеца живот в северна държава. В раницата имаше няколко якета, шалове, ръкавици, десетина рокли, три пуловера, пет чифта панталони, женска козметичка и още доста дреболии, които бяха необходими за четири – пет месеца живот в северна държава. Всеки багаж беше пълен с различни неща, принадлежеше на двама напълно непознати души и щеше да пътува към съвсем различна държава. До куфарите седяха двама, той и тя, и се смееха с винен аромат. Двамата пиеха бяло вино в бяла нощ. А куфарът и раницата чакаха.. Но беше много светло, затова и щората се присъедини към тази тъй малка, но симпатична компания. Тя разкри цялата си прелест като се спусна надолу.
Той се доближи до ухото й и се скри някъде в косата. Там дебнеше мига, в който тя ще спре да брои, ще каже „Кой зад мене, кой пред мене, кой от двете ми страни.. едно, две, три.. отварям аз очи” и ще започне да го търси.
Тя отвори очи и го намери, но не го заплю. Зарови плахо пръсти в рошавата му коса и я помириса. По нея се разхождаше ароматът на нощната пролетна поляна, сред която е запален огън. Над поляната в небето нямаше звезди, защото по тези краища небесата са светли, но пък се виждаха и чуваха стотиците жужащи комари. Така миришеше косата му. И тя се доближи по-близо до нея..
Той опита да я целуне, но усети само метален привкус – срещу него не стоеше истинското момиче, ами нейна метална отливка. Тя затвори очи и започна отново да жуми. Но скоро спря.. И двамата погледнаха към куфарите, които ги очакваха до вратата – играта на криеница скоро щеше да свърши и той съблече от нея медната й маска и допря устна до нейната.
Тя вкуси косата му. Точно така – не плътта, не слюнката, не нещо друго, ами косата. Онази, която миришеше на нощно поле и се разтопи в нея... Тя усети брадата му, която обгърна цялото й тяло, сякаш се търкаляше в мокра ароматна слама след летен порой в полето.
Така те се любеха в бяла нощ, която ухаеше на бяло вино и една бяла щора ги пазеше от раздялата на стълбите, която щеше да настъпи след 372 минути.
Той замина пръв, тя – след няколко часа.
Но тя не го догони, не го последва, дори не тръгна в неговата посока..
Той замина на юго-запад, тя – на северо-изток.
Той я забрави скоро след това, тя още го помни.
Сега на северо-изток има една река, която се притиска към високи каменни стени, върху които е седнало момиче, което досущ прилича на стоманена статуя. Тя гледа към бездушни постсоциалистически сгради, гледа към мръсната река, гледа към несгряващото слънце на севера и си мисли за него, който скоро след това я забрави...
Във вечерните новини съобщиха как стоманена статуя се претъркулна през каменен парапет и падна във водата. От местните спасителни служби се опитват да я открият, но течението е много силно и засега работят безрезултатно.