Най-вълнуващото
И ако няма по-банално нещо да седиш вечер сама на спирка, да пръска дъждец и да пушиш цигари, една след друга, да изпускаш дима към капките и те да се опитват да го повалят на земята.. Да се опитват да го закачат, ама по – скоро, постелят на земята и да го забият с невидимите си пирони... ала той е хитър и им се изнизва, като змия сред клонки и продължава да се вие пред тебе. Банално е, ама понякога си има нужда от такива спирки. По-добре тук да поблееш към уличните фенери, отколкото вкъщи да се прибереш, да изядеш остатъците от кашкавал, лютеница и маслини в хладилника, после да се затвориш в стаята си, да се завиеш през глава и да се опитваш да заспиш, докато глупави битийни и небитийни мисли атакуват главата ти. Тук, на спирката, дори се чуват и щурчетата от съседната градинка. Не разбираш, тъжна си, уж всичко е наред, ама ти е толкова тежко. Мъчно едно, едвам го преглъщаш. Като кисел бонбон, събрал слюнки в устата ти.
Когато се срещнахте, той те омая – млад, интересен, писател. Неговият свят гъмжи от идеи. Когато ти говори, ти се чувстваш така, сякаш винаги си чакала точно това да чуеш, а когато ти споделяш своите мисли и той ги одобри, се извисяваш до божественото.
Срещите ви бяха редки, но пък с плънка и то вкусна. Бяха магични, нежни и .. вечерни. Бяхте две нощни пеперуди, които се лутаха сред лампичките на града; гонехте се около електрически крушки, забивахте се в прозорци, почивахте си в стъблата на дърветата и облегалките на пейките в парка.
Ти си повярва. И той повярва, ама в друго. Разговорите ви бяха толкова пълни, но и толкова празни откъм информация. Опитай се да си спомниш сега нещо? Да го преразкажеш? Не можеш. И аз не мога да ти припомня. Защото има думи и думи. Думи, които са толкова красиви и стават още по-невероятни, когато се навържат на една верига с други свои сходни... Направо ти става благо на сърцето да ги гледаш! Развяват си се така във въздуха и в него си изчезват.. Има и думи, които са откъслечни, оскъдни и малобройни. Обаче зад тях се крият действията, които идват някъде от въздуха и остават на земята. И защо сега седиш на тази спирка?
„Ами, защото.. „
Защото бяхте на поредната вечерна обиколка, когато той те хвана за ръка, за да пресечете улицата. Прескочихте оградата и застанахте между две кофи за боклук. Той погледна първо наляво, после – надясно и те дръпна напред. Когато стигнахте средата на булеварда, той се обърна към тебе, очите му те гледаха спокойно и уверено през очилата, и ти каза:
„ Това е най-вълнуващото нещо, което мога да ти предложа.”
И не се шегуваше. Той ти каза истината, той ти каза онова, в което той е повярвал. И в този момент ти разбра, че вярвате в две съсвсем противоположни, нямащи нищо общо една с друга, истини. Стигнахте отсрещния тротоар, повървяхте още малко, побъбрихте си за „нещата” и ти каза, че трябва да си вървиш. Тръгна си и стигна до тази спирка. Обаче цигарите ти скоро ще свършат, ти нямаш пари за такси, ще си хванеш градския транспорт, ще се прибереш във вас, ще изядеш остатъците от кашкавала, лютеницата и маслините, че и дори ще си намериш хляб! Ще отидеш в стаята си, леглото, завивката, главата..
Така че тръгвай и не търси вълнуващи неща в думите.