Гипс
Струята от крана се промуши между желязото и изчезна в канала. Ангел продължаваше да държи ръце над мивката, целите измазани в гипс. Пръстите му леко потрепваха и той усети как сместа започва да се втвърдява и да опъва кожата му.
- Ангеле, какво се бавиш бе, момче? Следващият пациент вече те чака...
Момчето се стресна, без да иска се удари в чешмата и дяволити струйки вода започнаха да тичат по дланите му. Той бързо отдръпна ръцете си от мивката, за да запази...
Тази сутрин беше поредната Сутрин – тясното легло, старите гоблени по стените, кожените чехли, запрашените секции със сервизи, кухненската маса с мушама и двете луковици в стъклената чаша.Тази сутрин беше поредната Сутрин – уличните котки пред входа, будката за билети на спирката, червените светофари, опашките пред закусвалните, подминаващите погледи и спрелите линейки пред болницата. Тази сутрин беше и свърши...
Когато сестрата я покани да влезе в кабинета, Ангел въобще не я погледна. Взе болничния лист и го прегледа.
Била на село при баба си.
Решила да налее вода от чешмата в другия край на двора.
Затичала се и паднала по стълбите.
Счупено рамо и провалена лятна ваканция.
Ангел погледна към момичето и пръстите на ръцете му омекнаха. После палците на краката се подуха и дъхът му стана по-топъл и дълбок.
Тя имаше лице с цветовете на разочарованието, страха и безсмислието.
Той се приближи към нея, за да подготви масата с материалите.
Дъхът й спря – трябваше да се съблече гола до кръста. Косата й се опита да я защити, разхвърча се във всички посоки, но бързо осъзна колко безсилна е и обезкуражено се скри зад тила.
Дъхът й спря, а срамът й искаше да избяга през кожата отвътре навън - цялата настръхна. Почти не дишаше и невидима вода започна да капе от очите й. Тя се прегърби, като се надяваше, че поне сянката от раменете й може да я спаси.
Той се опита да я успокои и намести болезнено рамото й – усети как ноктите на краката му изтръпват от писъка й. Запуши ушите си с въображаеми тапи и прехапа езика си, за да не се наведе и не я целуне.
След това потопи бинта в сместа и го доближи до голата скулптура. Започна да го прилепва внимателно с ръце, последва втори пласт, после трети. Стигна до гърдите, които мигом се втвърдиха. Доближи дланта си по-близо и усети зърното й. Започна още по-внимателно да приглажда и малкото топче минаваше по всичките линии на живота му.
Усещаше омразата й, но не отмести ръката си, напротив – продължи към подмишницата, през гърба и отново стигна до рамото.
Тя беше съкрушена, а той разбра бъдещето си, защото зърното й му разказа за линиите на живота му.
Тя си тръгна.
А той стоеше над мивката с изцапани ръце от гипс.
Той знаеше, че ще я види ... след ... 30 дни.