May 26, 2014

Среща на фара

Добре. Сега ще ви разкажа всичко. Само да си поема дъх. Всъщност, знаете ли колко е часът? Минава полунощ?! Лошо... Не, не плача, просто очите ми се насълзяват, когато ми се спи. Така.
След като я видя през дъното на последното си питие, той я покани на среща при морския фар. Там, на дъното, тя изглеждаше така невинна и мълчалива, почти невидима, а очите й бяха две сиви миди.

Тя, естествено, много се притесни и,незнайно защо, прие, макар че го виждаше през горната част на празната чаша, а там пяната изчезваше с тънки кехлибарени струйки между зъбите му и доста се поизплаши от видяното.

Реши, че е най – логично да си тръгне – няма какво повече да си кажат, пък и нали утре ще се срещат. Излезе от бара и изгълта шепа небелен слънчоглед, така че устата й стана солена и тръпчива.

На сутринта се опитваше да изчисли колко висока е насъбралата се прах по книгите, като измерваше до коя страница е стигнала – 4 страница – стигнала е едва до  „От издателя”, т.е. до частта, в която нищо не се казва.

По обед играеше на гоненица с мухите в апартамента, но страшно се  изпоти и изостави играта на дивана, а мухите кацнаха да си почиват на пердето.

Следобед  изряза тениските си с ножица на тънки ивици. После ги подреди на килима и започна да ги сплита в дебело моряшко въже – сигурно щеше да й послужи за нещо.

Надвечер отиде при фара. Точно така – отиде, но се скри зад един храст. Видя го как идва и жадно вадеше шепи със семки от джоба и ги изсипваше в устата, която стана солена като неуверена вълна, разбиваща се на прибоя. Той се заоглежда - опитваше се да чуе стъпките й в тревата сред щурците, да подуши аромата й сред гниещите водорасли, търсеше я в крилете на чайките, а тя се криеше като мокро коте в храсталака и дебнеше.

Беше й донесъл букет от минзухари, който скоро вятърът открадна и избяга с него към морето, а зелените голи стъбла се превиха изморено в юмрука му и той ги метна.. по фара.

Тя измяука като черно котенце, което се е изгубило и започна да чисти с клечка люспите от семките между зъбите си. Той вече виждаше нови кафяви миди, на дъното на питието си и ги примамваше с изчезващи кехлибарени струйки .