Среща на фара
Добре. Сега ще ви разкажа всичко. Само да си
поема дъх. Всъщност, знаете ли колко е часът? Минава полунощ?! Лошо... Не, не
плача, просто очите ми се насълзяват, когато ми се спи. Така.
След като я видя през дъното на последното си
питие, той я покани на среща при морския фар. Там, на дъното, тя изглеждаше
така невинна и мълчалива, почти невидима, а очите й бяха две сиви миди.
Тя, естествено, много се притесни и,незнайно
защо, прие, макар че го виждаше през горната част на празната чаша, а там
пяната изчезваше с тънки кехлибарени струйки между зъбите му и доста се поизплаши
от видяното.
Реши, че е най – логично да си тръгне – няма
какво повече да си кажат, пък и нали утре ще се срещат. Излезе от бара и
изгълта шепа небелен слънчоглед, така че устата й стана солена и тръпчива.
На сутринта се опитваше да изчисли колко
висока е насъбралата се прах по книгите, като измерваше до коя страница е
стигнала – 4 страница – стигнала е едва до
„От издателя”, т.е. до частта, в която нищо не се казва.
По обед
играеше на гоненица с мухите в апартамента, но страшно се изпоти и изостави
играта на дивана, а мухите кацнаха да си почиват на пердето.
Следобед изряза тениските си с ножица на тънки ивици.
После ги подреди на килима и започна да
ги сплита в дебело моряшко въже – сигурно щеше да й послужи за нещо.
Надвечер отиде при фара. Точно така – отиде,
но се скри зад един храст. Видя го как идва и жадно вадеше шепи със семки от
джоба и ги изсипваше в устата, която стана солена като неуверена вълна,
разбиваща се на прибоя. Той се заоглежда - опитваше се да чуе стъпките й в тревата сред щурците, да подуши аромата й сред гниещите водорасли, търсеше я в крилете на чайките, а тя се криеше като мокро коте в храсталака и дебнеше.
Беше й донесъл букет от минзухари, който скоро
вятърът открадна и избяга с него към морето, а зелените голи стъбла се
превиха изморено в юмрука му и той ги метна.. по фара.
Тя измяука като черно котенце, което се е изгубило и
започна да чисти с клечка люспите от семките между зъбите си. Той вече виждаше
нови кафяви миди, на дъното на питието си и ги примамваше с изчезващи кехлибарени струйки .