Мой мъничък отпечатък
Преди да изляза, пъхнах ръката си в джоба на панталона ти
и там останах.
И нищо, че сега летиш над облаците – моят мъничък отпечатък лежи на дъното над бедрото
ти.
Защото като ти доскучее, ще можеш да ме докосваш и да не
свикваш с мисълта, че си сам.
Мой мъничък отпечатък.
Носи ме с тебе и ми давай да надзъртам в чуждите
прозорци, канавки и кофи за боклук.
Пусни ме да се разходя в някоя пекарна, да бъда дребна
сред трохите и кожените обувки. Да се покатеря по витрината и да се удавя сред
сметана, карамел и мус от вишни.
Скрий ме в джоба си, когато завали и тайно ме погалвай,
за да не се страхувам. Да не те презирам, обвинявам и следя.
Позволи ми да изляза и да се люлея на сламка над
питието ти. Да се цопна в студената течност и да плувам над леда.
Разреши ми да ме отпие човекът с брадата и да оскубя
миглите му. Да ти се развика, запищи и разплаче.
Покрий ме със салфетка и сложи чашата си отгоре. Да не
мърдам, да съм нощен хербарий и да заспя.
Забърши ме с дланта си и докосвай чуждата й кожа с мен.
Да изтръпва, да се поти и изморено да преглъща.
Измий ме с хотелски сапун и ме забърши с евтина хавлия.
Да не мириша, да не издавам и да не знам.
Върни се, мой мъничък отпечатък, изпери ме и отново си
легни до мен.